избримчила

Речник на българския език

1. избримчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избримчила е производна форма на избримча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избримчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

избримчила е производна форма на избримча (мин. деят. св. прич. ж. р.).