избримчели

Речник на българския език

1. избримчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избримчели е производна форма на избримча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избримчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избримчели е производна форма на избримча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).