избримчел

Речник на българския език

1. избримчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избримчел е производна форма на избримча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избримчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

избримчел е производна форма на избримча (мин. деят. несв. прич. м. р.).