избол

Речник на българския език

1. избол — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избол е производна форма на избода (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избол — мин. деят. св. прич. м. р.

избол е производна форма на избода (мин. деят. св. прич. м. р.).