избоксирахте

Речник на българския език

1. избоксирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

избоксирахте е производна форма на избоксирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. избоксирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

избоксирахте е производна форма на избоксирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).