избоксирахме

Речник на българския език

1. избоксирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

избоксирахме е производна форма на избоксирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. избоксирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

избоксирахме е производна форма на избоксирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).