избождало

Речник на българския език

1. избождало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избождало е производна форма на избождам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избождало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избождало е производна форма на избождам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избождало — мин. деят. св. прич. ср. р.

избождало е производна форма на избождам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. избождало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избождало е производна форма на избождам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).