избодяло

Речник на българския език

1. избодяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избодяло е производна форма на избода (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избодяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избодяло е производна форма на избода (мин. деят. несв. прич. ср. р.).