избоботил съм

Речник на българския език

1. избоботил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избоботил съм е производна форма на избоботя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избоботил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избоботил съм е производна форма на избоботя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).