избоботил е

Речник на българския език

1. избоботил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избоботил е е производна форма на избоботя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избоботил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избоботил е е производна форма на избоботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).