избоботило е

Речник на българския език

1. избоботило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избоботило е е производна форма на избоботя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избоботило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избоботило е е производна форма на избоботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).