избоботило

Речник на българския език

1. избоботило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избоботило е производна форма на избоботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избоботило — мин. деят. св. прич. ср. р.

избоботило е производна форма на избоботя (мин. деят. св. прич. ср. р.).