избоботили

Речник на българския език

1. избоботили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избоботили е производна форма на избоботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избоботили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избоботили е производна форма на избоботя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).