избоботила е

Речник на българския език

1. избоботила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избоботила е е производна форма на избоботя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избоботила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избоботила е е производна форма на избоботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).