избоботила

Речник на българския език

1. избоботила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избоботила е производна форма на избоботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избоботила — мин. деят. св. прич. ж. р.

избоботила е производна форма на избоботя (мин. деят. св. прич. ж. р.).