избоботил
1.
избоботил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
избоботил
е производна форма
на избоботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
избоботил —
мин. деят. св. прич. м. р.
избоботил
е производна форма
на избоботя (мин. деят. св. прич. м. р.).