избоботил

Речник на българския език

1. избоботил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избоботил е производна форма на избоботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избоботил — мин. деят. св. прич. м. р.

избоботил е производна форма на избоботя (мин. деят. св. прич. м. р.).