избоботи

Речник на българския език

1. избоботи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

избоботи е производна форма на избоботя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. избоботи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

избоботи е производна форма на избоботя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. избоботи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

избоботи е производна форма на избоботя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. избоботи — повелително наклонение, ед. ч.

избоботи е производна форма на избоботя (повелително наклонение, ед. ч.).