избоботело

Речник на българския език

1. избоботело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избоботело е производна форма на избоботя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избоботело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избоботело е производна форма на избоботя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).