избоботели

Речник на българския език

1. избоботели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избоботели е производна форма на избоботя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избоботели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избоботели е производна форма на избоботя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).