избоботела

Речник на българския език

1. избоботела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избоботела е производна форма на избоботя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избоботела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избоботела е производна форма на избоботя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).