избоботел

Речник на българския език

1. избоботел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избоботел е производна форма на избоботя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избоботел — мин. деят. несв. прич. м. р.

избоботел е производна форма на избоботя (мин. деят. несв. прич. м. р.).