избоботвал си

Речник на българския език

1. избоботвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избоботвал си е производна форма на избоботвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избоботвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избоботвал си е производна форма на избоботвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. избоботвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избоботвал си е производна форма на избоботвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).