избоботвало

Речник на българския език

1. избоботвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избоботвало е производна форма на избоботвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избоботвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избоботвало е производна форма на избоботвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избоботвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

избоботвало е производна форма на избоботвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. избоботвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избоботвало е производна форма на избоботвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).