избоботвала

Речник на българския език

1. избоботвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избоботвала е производна форма на избоботвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избоботвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избоботвала е производна форма на избоботвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избоботвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избоботвала е производна форма на избоботвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избоботвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избоботвала е производна форма на избоботвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).