избляла

Речник на българския език

1. избляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избляла е производна форма на изблея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

избляла е производна форма на изблея (мин. деят. св. прич. ж. р.).