изблял

Речник на българския език

1. изблял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изблял е производна форма на изблея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изблял — мин. деят. св. прич. м. р.

изблял е производна форма на изблея (мин. деят. св. прич. м. р.).