изблъскало

Речник на българския език

1. изблъскало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изблъскало е производна форма на изблъскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изблъскало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изблъскало е производна форма на изблъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изблъскало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изблъскало е производна форма на изблъскам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изблъскало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изблъскало е производна форма на изблъскам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).