избликнел

Речник на българския език

1. избликнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избликнел е производна форма на избликна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избликнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

избликнел е производна форма на избликна (мин. деят. несв. прич. м. р.).