избликвала

Речник на българския език

1. избликвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избликвала е производна форма на избликвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избликвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избликвала е производна форма на избликвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избликвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избликвала е производна форма на избликвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избликвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избликвала е производна форма на избликвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).