изблизвал

Речник на българския език

1. изблизвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изблизвал е производна форма на изблизвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изблизвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изблизвал е производна форма на изблизвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изблизвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изблизвал е производна форма на изблизвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изблизвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изблизвал е производна форма на изблизвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).