изблещил си

Речник на българския език

1. изблещил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изблещил си е производна форма на изблещя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изблещил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изблещил си е производна форма на изблещя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).