изблещил е

Речник на българския език

1. изблещил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изблещил е е производна форма на изблещя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изблещил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изблещил е е производна форма на изблещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).