изблещела

Речник на българския език

1. изблещела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изблещела е производна форма на изблещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изблещела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изблещела е производна форма на изблещя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).