изблели

Речник на българския език

1. изблели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изблели е производна форма на изблея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изблели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изблели е производна форма на изблея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).