изблеело

Речник на българския език

1. изблеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изблеело е производна форма на изблея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изблеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изблеело е производна форма на изблея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).