изблеели

Речник на българския език

1. изблеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изблеели е производна форма на изблея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изблеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изблеели е производна форма на изблея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).