изблеел

Речник на българския език

1. изблеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изблеел е производна форма на изблея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изблеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изблеел е производна форма на изблея (мин. деят. несв. прич. м. р.).