изблеел
1.
изблеел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изблеел
е производна форма
на изблея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изблеел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
изблеел
е производна форма
на изблея (мин. деят. несв. прич. м. р.).