избледнявал

Речник на българския език

1. избледнявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избледнявал е производна форма на избледнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избледнявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избледнявал е производна форма на избледнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избледнявал — мин. деят. св. прич. м. р.

избледнявал е производна форма на избледнявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избледнявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

избледнявал е производна форма на избледнявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).