избичил съм

Речник на българския език

1. избичил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избичил съм е производна форма на избича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избичил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избичил съм е производна форма на избича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).