избичил е

Речник на българския език

1. избичил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избичил е е производна форма на избича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избичил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избичил е е производна форма на избича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).