избичило си

Речник на българския език

1. избичило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избичило си е производна форма на избича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. избичило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избичило си е производна форма на избича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).