избичило

Речник на българския език

1. избичило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избичило е производна форма на избича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избичило — мин. деят. св. прич. ср. р.

избичило е производна форма на избича (мин. деят. св. прич. ср. р.).