избичили

Речник на българския език

1. избичили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избичили е производна форма на избича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избичили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избичили е производна форма на избича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).