избичила

Речник на българския език

1. избичила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избичила е производна форма на избича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избичила — мин. деят. св. прич. ж. р.

избичила е производна форма на избича (мин. деят. св. прич. ж. р.).