избичил
1.
избичил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
избичил
е производна форма
на избича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
избичил —
мин. деят. св. прич. м. р.
избичил
е производна форма
на избича (мин. деят. св. прич. м. р.).