избичи

Речник на българския език

1. избичи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

избичи е производна форма на избича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. избичи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

избичи е производна форма на избича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. избичи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

избичи е производна форма на избича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. избичи — повелително наклонение, ед. ч.

избичи е производна форма на избича (повелително наклонение, ед. ч.).