избичело

Речник на българския език

1. избичело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избичело е производна форма на избича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избичело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избичело е производна форма на избича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).