избичело
1.
избичело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
избичело
е производна форма
на избича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
избичело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
избичело
е производна форма
на избича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).