избичели

Речник на българския език

1. избичели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избичели е производна форма на избича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избичели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избичели е производна форма на избича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).