избичела

Речник на българския език

1. избичела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избичела е производна форма на избича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избичела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избичела е производна форма на избича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).