избичваха

Речник на българския език

1. избичваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избичваха е производна форма на избичвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избичваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

избичваха е производна форма на избичвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).